В кампанията 50 години Младежки дом ще се срещаме с преподаватели в театрални школи, които са били част от театралния фестивал „Океан от любов“, гр. Пазарджик. Първият ни гост е Цвете Лазарова – ръководител на театрална студия „Смехурко“, Банкя. Разговорът водят Инна Церовска – директор на Младежки дом – Пазарджик и Гьорги Георгиев – Антика – режисьор, актьор и музикален педагог. Как са се справяли по време на пандемичната ситуация, върху какво работят сега и как по принцип провеждат своите занятия? Това са основните теми, които ще се дискутират в тези конферентни разговори.
Инна Церовска: В кампанията 50 години Младежки дом всеки петък, ние с моя колега и приятел Гьорги Георгиев ще се срещаме с преподаватели, които са в театрални школи в свободни формации, които са били част от театралния фестивал „Океан от любов“, гр. Пазарджик. Първият ни гост е Цвете Лазарова – ръководител на театрална студия „Смехурко“, Банкя.
Гьорги Георгиев – Антика: Мисля, че вече 10 години се познаваме, работим, сътрудничим във фестивала „Океан от любов“ и в много други проекти на Младежки дом. Честит юбилей! Аз по професия съм магистър по театрална режисура, завърших НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в клас на проф. Пламен Марков, но след това се занимавам с много по-широк кръг от неща свързани с театъра и най-вече с музика и театър. Фокусът изобщо на моите действия е преподаването на деца и младежи – театър и музика. Има една смешка, която много добре ме описва – псевдонимът Гого – Педагого. Аз много обичам да съм асистент на всички, на техните пориви и имам добро ухо за слушане. И предполагам, че това е и нещото, което ни свързва, защото във фестивала „Океан от любов“, аз точно и това правя. Начинът, по който е измислено нашето присъствие, на така наречените експерти на кръглите маси на фестивала „Океан от любов“ и функцията им е точно това, да дискутират представленията, да ги анализират заедно с участниците, и с преподавателите и режисьорите, които ги правят. Чрез една дискусия да стигаме до някакви истини.
Инна Церовска: Това с кръглите маси го изобретихме с Гого. Там всяка година идват едни прекрасни режисьори и актьори, които са част от нашия фестивал.
Цвете Лазарова: Ръководител съм на театрално студио „Смехурко“ към Центъра за изкуство, култура и образование, София, филиал Банкя. Студиото ни вече има 32 годишна история. Създадох го, когато започнах да уча режисура и се упражнявах върху едни дечица, които бяха първите ми жертви. 😊 Много се забавляваме. В момента работя с 64 деца разделени в 4 групи. Много е тежко, по време на пандемия особено, и когато го няма живия контакт за театралите наистина е трудно. Миналата година се наложи да измислям неща, които да ги предизвикват и да ги накарам неусетно да се образоват. На всички им омръзва да четат само текстовете от пиесата, няма как да се разиграват. Колкото и анализи да правим, по време на пандемия сме ограничени. И аз ги предизвиках. Всяка седмица определях един автор, поет, който те трябваше да проучат, да прочетат стихове и да предложат едно стихотворение, което да запишем. Научиха се, пак по време на пандемията, да използват различни програми за монтаж. И това е много голямо предизвикателство, защото иначе нямаше да седнат да го правят. След като имат поставена задача, просто се научиха. И тъй като само стиховете не бяха достатъчни, следващата задача беше да си измислят тема, сюжет и да направят някакъв кратък късометражен филм по определена тема. Беше много забавно, защото имаха една седмица. Близките им се включваха, родители, деца. Слагаха музика, текст.
Аз съм много горда, че месец юни, след като разрешиха да се виждаме на живо, успях да изкарам 4 премиери. Много съм горда с децата си, защото те наистина се отдадоха. Но всички бяха толкова ентусиазирани и зажадняли да бъдем заедно и да не отиде нахалост целия този труд, който ние сме положили преди това.
Г. Г: Какво представлява „Смехурко“ за Банкя и за възпитанието на децата един такъв остров? Ти как се чувстваш, ако може да погледнеш и отвътре, и отвън.
Ц. Л.: Трябва да ви кажа, че интереса към „Смехурко“ е много голям в Банкя. Все пак това е малко градче до София, но и достатъчно отдалечен. Всички се познаваме, и родителите смятат, че децата са на сигурно място при мен. Ние пътуваме из цялата страна. За 32 години през тази школа са минали стотици деца. Започнах с 12 деца, сега са 64. Физически не мога да поема още, а има желаещи. Има бивши възпитаници, които искат да направим група за възрастни. Хубавото при нас е, че ние сме общност. Тези, които са завършили вече се интересуват от сегашното положение, винаги присъстват в залата. Обгрижват, помагат с каквото могат, следят развитието на самите деца. Ние наистина сме едно огромно семейство.
И. Ц.: Ти си създала едно пространство, което е не само като школа, а пространство, което е с усещането за тази ежедневност, и за тази общност, която би могло да се създаде в една регулярност, в една ежедневна работа с тези деца.
Ц. Л.: Всяка от групите три пъти в седмицата се срещат с мен. Те не всички са от Банкя. Учили са до 7 клас при всички положения в това училище, после отиват в по-престижни училища, но се връщат при мен. Знаят, че понеделник, сряда и петък са при мен.
Г. Г.: Колко от тях участват, не само като актьори, но и в другите активности, които аз знам, че доста солово ги правиш, всичко свързано с театралния процес? Кажи ми, шият ли дрехи?
Ц. Л.: Шият. В момента правят нещо като гримьорни и място за реквизити и костюми и всички се пренасяме, подреждаме. Всички участват в процеса. Ние си шием костюмите, заедно избираме цветовата гама на този спектакъл, избираме платове, пазаруваме заедно. Много е забавно, на тях им харесва. Аз им подхвърлям и различни предизвикателства. В зависимост от епохата, те правят разни проучвания за костюми, прически, каква е етикецията, каква музика се е слушала. После използваме такива неща в нашия спектакъл. За тях е интересно, защото така се научават и други сфери на изкуството и образованието.
Г. Г.: На фестивала е идвал моя учител в театъра, моят първи учител и духовен баща Симеон Гаврилов от Щип, Македония. И той казваше, аз не ви готвя непременно за актьори или за театъра. Даже казваше, аз не ви готвя за това. Но това е някаква школа за живота, срещайки се с такъв човек, който е много широкоскроен и имайки такъв поглед върху цялостния живот на човека – психология, философия, история, изкуство. И ставайки част от, както ти каза, семейство, общност, в която наистина и интелектуално и духовно се сближавате и положително си общувате, продуктивно бих казал, ти израстваш по-човек.
Ц.Л.: Ще разкажа една много мила и трогателна случка. Лидия Инджова, преди няколко години, спечели наградата за най-добра киноактриса за България. Тя е моя възпитаничка, дойде във втори-трети клас, израсна при мен, подготвих я за Академията, влезе при Мастера. Звъни и ме пита, къде съм. До 10 минути идвам, казва тя. При пристигането ѝ, аз я поздравих и тя ми подава статуетката си. Каза, това е за теб. Всичко, което съм научила, съм го научила при теб и много ти благодаря! Толкова ме трогна, аз се разплаках, защото е много мил жест. И тази статуетка седи тук на почетно място, където са всички други наши награди.
Аз не си представям моя живот по друг начин. Децата ме зареждат страшно много. И освен това, което правим в театъра, ние си говорим и много неща за живота. Аз им казвам, няма значение какво ще правят в този живот. Важното е да влагат сърце и да го правят с любов. Аз съм един щастлив човек.
И. Ц: Цвете, аз мисля, че тази зараза, която ти пръскаш в тези деца, толкова много години, тя се усеща навсякъде. Понеже ние в петъците ще си говорим с педагози, актьори и режисьори, които са се посветили на младите бъдещи актьори. Онова, което е магията в едно малко по-друго пространство, която магия пък им дава старт за мечтите и увереността, за да поемат по пътя на актьорската или режисьорската професия. Аз познавам страшно много великолепни български актьори или режисьори, но те не носят педагогическия нюх към младия човек. Чрез такива като тебе и останалите наши гости, с които ще срещнем нашата публика, ще покажем колко е важно да се откажеш реално от професионалния път в театъра и да се посветиш на тези млади хора. Да им дадеш шанс те да застанат в театъра и да радват публиката. Това е, което човек го носи от Господ Бог, то не може да се научи. За да заразяваш особено в областта на изкуството, си го носиш свише.
Ц. Л.: Ние преди две години подехме инициатива да се изгради Център по изкуства в Банкя, защото в момента се помещаваме в сградата на едно училище. Децата и родителите за една седмица събраха толкова подписи, повече от колкото хората, които гласуват обикновено в Банкя. Внесохме това искане в Столична община, вече ни дават терен и направен проект. И искрено се надявам, че след няколко години ще се виждаме в това ново пространство в нашия град. В нова зала, с амфитеатър на открита сцена. Много красив проект. Сега очакваме да видим как ще продължи с финансирането това нещо. Ще се радвам да Ви поканим там.
