Льама Халак и Бакри Наура ни разказват за градa, който ги приюти, децата и мечтите си в Пресечна точка
Пресечна точка е комуникационна рубрика към проектът Мулти култи китчън, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. В нея разказваме за чужденци, живеещи в Пловдив или Пазарджик, които споделят за мечтите, стремленията и вдъхновенията си.
Започнахме да общуваме по-често с Льама и съпругът ѝ Бакри Наура, когато осъществявахме Мулти култи китчън Сирия и Вегетариана в рамките на наш форум за изкуство и култура „Екоцентрика“.
Льама е сърдечна жена с прекрасна усмивка. Бързо преодоляхме стеснението ѝ, че не говори добре български, след като четохме сирийска поезия, усещайки онази обединяваща емоция, която само изкуството умее да предизвиква.
Освен това готви превъзходно. Но за това по-късно.
Семейството пристига в България преди 6 години. Причината? Войната. „Смятам, че направихме добър избор, че сме тук. По-спокойно е за нас, за децата. Не искам да гледат как умират хора. Не искам да се страхувам, когато пращам децата си на училище. А тук ходят сами на училище, вечер се връщат сами. Не се безпокоя.“
Първоначално отсядат при родителите на Льама в София. Баща ѝ поверява бизнеса в Пазарджик на Бакри, който пристига в града, за да устрои живота им.
Градът, спокойствието, хората.
Льама и Бакри се чувстват чудесно в Пазарджик, срещат много добри и мили хора.
„Тук срещнахме много хора, които ни помогнаха. Децата ни имат приятели, за нас това е много важно. Те обичат да идват вкъщи. Винаги ги гощавам богато и на тях им харесва.“
Харесват природата в околността. И разбира се спокойствието. Алепо е огромен град. В него винаги нещо жужи, работи се почти денонощно, а тук всичко затваря в 7 часа.
Но същевременно с тъга в очите Льама разказва за Алепо: „Спомням си, когато бях малка, баща ми ми каза, че съм късметлийка, че съм родена в този град. Толкова древен град с богата история, с крепостта в средата му, която е свидетел на съхранението му до ден днешен.
Градът съществува повече от 7000 години, а хората оттам са най-добрите търговци и занаятчии в Близкия изток. Те са най-щедрите и интелигентни хора, които са създали сирийската култура.
Исках, когато стана голяма, да мога с нещо да допринеса за тази култура, а сега сънувам само как отивам да прегърна моя магически град. Да вдишам неговия аромат.“
Една от мечтите им е да имат възможността да покажат на децата си Сирия. И не само на децата си. Искат да поканят всичките си приятели там. Като благодарност, че споделят с тях родината си в момента.
Децата и бъдещето
Откакто се познаваме, Льама винаги пита за занимания, на които да запише децата си. Двете момчета посещават почти всяка инициатива на нашата организация. Проличават доброто им, възпитано отношение, креативността и умът им.
Бакри споделя, че иска най-вече да ги научи да бъдат добри хора, да говорят хубави думи. Да не приема хората според това как изглеждат или това дали са бедни или богати.
„В крайна сметка всички отиваме на едно място, когато умрем. И моят баща така ме е учил – няма беден, няма богат. Важното е да бъдеш човек!“
Мечтите и на двамата резонно са свързани с децата. Малкият иска да стане футболист, а големият иска да стане архитект.
Връщаме се на стеснението на Льама от това, че не умее да говори добре български.
„Справям се в магазина, донякъде и в разговорите с хора, но се притеснявам, че не мога да помагам на децата си в училище. Не мога да се изразявам на по-високо ниво, а имам желание.“
Бакри допълва, че познанието на какъвто и да е език е богатство. Децата говорят български, арабски и учат английски език.
Още един от житейските уроци, които предават на децата си е да не се отнасят надменно към работата. Бакри работи редом до работниците си, когато възникне проблем разговарят, наясно и с разбиране е към всяка житейска ситуация на служителите си. Единственото изискване е да се отнасят към всички клиенти еднакво и с добро отношение.
Храната
Споменах, че Льама готви много вкусно. След нашето съвместно събитие традиционната арабска салата табуле е вече част от семейното ми меню. Пред очите ми още са бисквитите с кардамон и питките със сусам наречени мерджалии.
И как може да е различно, след като нейният град Алепо носи титлата „кулинарна столица на близкия изток“, която обединява арменска, черкезка, гръцка, еврейска, кюрдска и турска кухня.
Вкъщи готви основно Лама. Любимите ястия на семейството са сарми, пълнени патладжани и тиквички, агнешки пържоли с чесън и джоджен.
Традиционното ястие kibbeh safarjalieh, в което дюля се приготвя в пастет от нар със смляно месо, е любимо на Бакри Наура.
Събирането около масата продължава да е една от най-солидните традиции за сирийското семейство.
Обедите и вечерите, при които едно след друго следват салати, предястия, основни ястия и десерти, са неразделна част от бита на всяко семейство. Да умееш да се храниш, казват сирийците, е да умееш да си доставиш удоволствие.
Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019
